това е заключението на италиански учени след извършване на мета-анализ на проучвания, разглеждащи комбинираната консумация на тези две билкови лекарства.

берберинът се среща естествено в лечебни растения като златни пръчки и орегонско грозде, докато силимаринът се намира в семената на растението бял трън.

учените прегледаха констатациите от пет рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани клинични проучвания (rct) – считани за златен стандарт на доказателства. резултатите показват, че съвместната консумация на берберин и силимарин е свързана със значителни подобрения в няколко измервания на холестерола.

констатациите, които показват, че комбинацията е свързана с намаляване на общия холестерол с 25 mg/dl, на триглицеридите с 28 mg/dl и на ldl холестерола с 29 mg/dl, докато нивата на hdl холестерола са повишени с 6 mg/dl , бяха публикувани в списание phytotherapy research.

в допълнение към тези ползи, данните също показват, че билковата комбинация води до значително намаляване на нивата на кръвната захар, със средно намаление от 7,5 mg/dl.

синергичен ефект

данните показват, че двете билкови лекарства работят най-добре заедно.

„ефикасността на (берберин) понижаване на липидите при хора е добре известна и определено потвърдена от предишен мета-анализ на 27 клинични проучвания с общо 2569 участници“, пишат учените от университетите в болоня, л'акуила и палермо в италия .

„в сравнение с този мета-анализ, нашите открития показват, че добавянето на силимарин към [берберин] е в състояние да подобри неговия положителен ефект върху метаболизма на липидите и глюкозата при хората, позволявайки прилагането на по-ниски дози [берберин] и съответно намаляване на свързаният риск от стомашно-чревен дискомфорт, който очевидно е свързан с дозата.

„всъщност съображенията относно поносимостта на ниски дози [берберин] също могат да имат важни клинични последици, тъй като е добре известно, че хиперхолестеролемията е асимптоматично клинично състояние, при което придържането и постоянството на предписаните лекарства за понижаване на липидите са относително ниски. , а процентите на прекъсване са дори по-високи при наличие на нежелани събития или лекарствени реакции.

анализираните проучвания включват данни от 497 индивида и продължителността на проучванията е между три и 12 месеца. дозите берберин са 500 или 1000 mg/ден; дозите на силимарин са били 105 или 210 mg/ден.